Дилян Благов, Атанас П. Славов, Елена Павлова, Георги Пенчев, Кристиана Тошева, Донко Найденов, Бранимир Събев, Крум Станоев, Валентин Д. Иванов, Александър Попов, Стефан Караманов, Николай Николов – Козия. 

1. Право на номиниране

Вальо Иванов (14 март):
Миналата година го предложих и ми беше отказано, но и тази година го предлагам. Участниците в администриращия/организаторския екип да не могат да бъдат номинирани, за да се избегнат обвинения за злоупотреби.

Кристиана Тошева (14 март):
По принцип съм “за”, да могат да бъдат номинирани и тази година, защото:
1) почти всеки активен в отношението си към номинациите е свързан с организация или е творец, които могат да бъдат номинирани в някоя от категориите; това драстично намалява шансовете да се намерят доброволци за организацията още повече и от сега, а те трябва да са поне 5-6 човека; да, винаги може да се откажеш да бъдеш номиниран и само да работиш, т.е. доброволстваш за без пари и без слава, за цялата организация, но за мен това не може да се изисква от никого, особено защото:
2) гласовете ще бъдат публикувани официално, така че всеки, който има съмнение в резултатите, може да ги прегледа.
Ако втората точка се промени, съмнението ще трябва да се избегне, като се наложи и това правило. За момента лично аз не смятам за нужно. Ако мнозинството обаче реши друго, и се намерят достатъчно доброволци за това, подлежи на промяна.

(Няма последващи коментари по темата, съответно правилата остават както са били досега; може да се коментира отново вбъдеще.)

2. Система на гласуване

Жоро Пенчев (3 април):
За да не караме хората да нареждат номинации, които може би не знаят и ще се зачудят как да ги наредят, съответно ще ги наредят на случаен принцип, можем да ги оставим да нареждат само тези, които искат. Това би работило така: в един панел на случаен принцип са подредени всички номинации. Гласуващият трябва да извлачи оттам тези, които иска да нареди, на 1, 2, 3 и т.н. място. Всички, които не завлачи, си осредняват останалите точки. Така с 5 номинации по досегашната система 5то място получава 1т, 4то – 2т, 3то – 4т., 2ро – 7т., 1во – 11т. По новата система ако гласуващият е наредил само 1во и 2ро място, те ще получат съответно 11т. и 7т., а останалите ще получат (4+2+1)/3 = 2.33 точки всеки. Това предложение е малко по-трудно за имплементиране, но има предимството да намали елемента на случайност при даването на тежест в гласа, и да не отчайва потребителите да нареждат неща, които не знаят и не искат да разбират. Недостатък е, че се губи популяризиращият елемент, който беше мотивация. Недостатък е и по-сложното смятане, което ще е трудно за обясняване във финалните резултати.

Елена Павлова (4 април):
По-справедливо е да може да се подреждат само 1 или 2 или 3 или х места, с това съм съгласна. Не виждам причина да си разпределят точките останалите номинации обаче. Много по-лесно е това да не се случва, т.е. да се извлачат колкото се извлачат места, другите не взимат нищо, защото лицето не гласува за тях. Да, това ще даде възможност за вотове само за нещо конкретно, което е лошо. Но и ще даде възможност да не се трупат точки от негласуване, заради които – и това няма да е частен случай – може да се окаже, че посредствени номинации се нареждат по-напред от класирани високо при реално гласуване. Предвиждаме факта, че гласувалите ще бъдат малко т.е. тези хх.хх точки, ако се гласува (а това ще е масово) за първите 1-2-3 места, ще се равняват сборно на неизвестен брой гласове – 2-3-4-5? И нещо, класирано 2 пъти на 1 място може да отстъпи на “негласувано” от 10 човека друго нещо, което е неприемливо.

Стефан Караманов (5 април):
Идеята на разпределянето на останалите точки премахва точно възможността някой да успее да се изкачи в класирането с бройка, а не с поставяне на високо място, и в същия момент да не задължава никого да подрежда неща, които не са му познати.
Например – ако не се попълват всички места, в което наистина има начална логика, е обаче напълно възможно да се случи двадесет гласуващи, решили да подредят всички места, поставяйки някого на последните от местата, тоест заявявайки че е ниско в класацията им, да му дадат с това повече точки от няколко пъти по-малко гласуващи, поставили го на първо. Това не е задължително лошо, просто различен тип гласуване.
Ако задължим подреждането на всички места пък, се получава едновременно кофти усещане за потребителя и пълен хаос на ниските места (а и понякога още след първото.)
Така нареченото “разпределяне” непоставените места решава тези две неща – при него не е възможно много гласували нещо да е на последно място да изместят това нещо нагоре (защото всички имат най-малко последно място). Ефективно, това разпределяне на точки ще е същото, като даването на точки само за нещата, които гласуващият е избрал – с тази разлика, че ако някой реши да подреди всички пет места, всъщност ще намали шансовете поставените на четвърто и пето място да се класират, вместо да ги увеличи – което би трябвало да предава по-правилно намеренията на гласуващия.
Пример:
Местата от първо до пето ти дават съответно 5, 4, 3, 2 и 1 точки (примерни за яснота, не са нашата прогресия):
Ако не гласуваш за никого в категория, примерно, всичко излиза на 3: (5+4+3+2+1)/5 = 3
Ако сложиш само първо място, той си взема 5 точки, останалите вземат по 2,5: (4+3+2+1)/4 = 2,5
Ако сложиш първо и второ място, те вземат 5 и 4, останалите вземат по 2: (3+2+1)/3 = 2.
Ако сложиш първо, второ и трето място, останалите вземат по 1,5: (2+1)/2 = 1,5.
Ако подредиш всичките си вземат 5, 4, 3, 2, 1.
Тоест, подреждането винаги е “натежаване” първите места и винаги отнема от последните.

(Няма последващи коментари по темата, съответно правилата остават както са били досега; може да се коментира отново вбъдеще.)

5. Класиране

Вальо (17 март):
За да избегнем крайният резултат да зависи от административния екип и потенциални обвинения (по точката на балотажите), предлагам вариант жребий, или азбучен ред.

Елена (19 март):
Аз съм против жребий. “Административният екип” в случая са хората, които са се погрижили нещото да се случи и те имат право да изберат според пристрастията си между две равни иначе възможности; и да понесат отговорност за избора. Предлагам конкретно, явно и поименно гласуване на екипа, който доброволства. Иначе са необходими конкретни, явни и точни правила за провеждането на потенциалния жребий, и винаги ще има неяснота, недоволство и съмнения. Все едно дали теглиш от шапка в присъствието на екипа или хвърляш ези-тура.

Кристиана (21 март):
Може отсяването в случай на равенство на балотажа и без отводи вместо администраторско решение да бъде “Която номинация е била номинирана повече пъти в първия етап”. И ако това е равно, абсолютен малшанс, да се брои: “По-отдавна изпратената номинация в първия етап” (т.е. тази, която първа е номинирана) – измерва се до секунда и няма как да се засекат; някакво решение е, но все пак по-обективно от азбучен ред/жребий/админ решение. (прието от всички)

Първоначалната покана за участие в дебат ще откриете тук.
Резюме от проведената на 29.10.2016 първа среща ще откриете тук.
Резюме от проведената на 18.12.2016 втора среща ще откриете тук.
Резюме от проведената на 21.01.2017 трета среща ще откриете тук.
Резюме от проведената на 10.03.2017 последна организационна среща за Евроконски награди ще откриете тук.